Главная страница

Скорпиънс
Scorpions Le Zénith Nantes 22.10.2010.JPG
Скорпиънс в Нант през 2010 по време на
Get Your Sting and Blackout World Tour
Информация
Създадена Хановер, Германия
Стил Хардрок, Хевиметъл
Активност 1965-настояще
Музикален издател Рино, АрСиАй, Меркюри,
ИЕмАй, Уорнър, Сони
Свързани изпълнители ЮЕфО, Майкъл Шенкер Груп, Електрик Сън
Влияния Крийм, Лед Цепелин
Уебсайт Официален сайт
Членове Рудолф Шенкер
Клаус Майне
Матиас Ябс
Павел Мончивода
Мики Дий
Бивши членове Виж: Членове на групата

Скорпиънс (Шаблон:Lang-en) е германска рок група, създадена през 1965 година в Хановер от Рудолф Шенкер. Това е една от най-известните и най-дълго съществуващите рок групи в света, както и първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение със станалия синоним на групата мелодичен хевиметъл, включващ и мощни рок балади. Този звук трайно олицетворява идентичността на Скорпиънс, те са и една от групите, която определя специфичното звучене на рок музиката през 1980-те. Съставът от периода 1978-1992 е най-успешният за групата и включва Рудолф Шенкер (ритъм китари), Клаус Майне (вокали), Матиас Ябс (основни китари), Францис Буххолц (бас) и Херман Раребел (барабани).

В ранните години на групата през 1970-те, когато китаристът Улрих Рот е част от състава, музиката на Скорпиънс се определя като хардрок. След напускането на Улрих Рот през 1978-ма, Рудолф Шенкер и Клаус Майне успяват да поемат контрола над групата като това им дава почти цялата власт в композирането на музиката и писането на текстовете. Матиас Ябс се присъединява през 1978, а със свирения от него мелодичен рок и оказаното влияние на продуцента Дитер Диркс, Скорпиънс променят звученето си към мелодичен хевиметъл, постепенно примесен с лирични мощни рок балади. През следващото десетилетие групата постига влияние, одобрение от музикалните критици и значителен търговски успех с албумите Animal Magnetism (1980), Blackout (1982), Love at First Sting (1984), World Wide Live (1985) и Savage Amusement (1988).[1]

Най-продаваният техен албум Crazy World[2] съдържа песента „Wind of Change“, която е символичен химн на политическите промени в Източна Европа в края на 1980-те и началото на 1990-те и падането на Берлинската стена, както и един от най-продаваните сингли в света с над четиринадесет милиона бройки.[3] Скорпиънс е една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката с над 100 милиона продадени аудио записи.[4] Те издават общо пет албума, една компилация и шест сингъла, които достигат до номер едно в класациите на различни държави. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти златен, платинен и мултиплатинен статус в различни страни по света.[4]

Списание Ролинг Стоун ги определя като „героите на хевиметъла“,[5] a ЕмТиВи ги нарича „посланици на рока“. ВиЕйчУан поставя Скорпиънс на 46-то място при най-добрите хардрок групи,[6] а песента им „Rock You Like a Hurricane“ класира на осемнадесето място сред най-добрите хардрок песни,[7] както и „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади.[8] Някои от престижните отличия, които притежават, са три Световни музикални награди,[9] звезда на Рок стената в Холивуд[10] и присъствие в постоянната експозиция в Залата на славата на рокендрола.[11] През 2015 година групата отпразнува своята 50-та годишнина.[12]

История

Създаване на групата (1965–1973)

Началото на групата е поставено през 1965 година, когато китаристът Рудолф Шенкер започва да търси музиканти за своята група.[13] Една година след създаването на групата той решава тя да се казва „Скорпиънс“, защото това име може да ѝ помогне в международен план. Отначало той е и вокалист, а групата се състои предимно от младежи в ученическа възраст, които са Волфганг Дзиони - барабани, Карл-Хайнц Фьолмер - китари и Ахим Киршинг - бас китара.[14] В годините между 1965-1967 в северна Германия откриват концерти на известни групи по-това време, като Лордс, Сърчърс и Дейв Ди. През следващите месеци, Скорпиънс се посвещават на собствени композиции, но за разлика от други групи по това време, техните текстове са изцяло на английски език от самото начало, с цел по-бързото популяризиране на групата.[13] Неотменна движеща сила винаги е Рудолф Шенкер.[13] През 1967 година на вокалите е Вернер Хойер, а Лотар Хаймберг заменя Ахим Киршинг на бас китарата.[15] Съществени промени настъпват, когато през 1969 година по-малкият брат на Рудолф Шенкер - Михаел Шенкер, се присъединява към групата на мястото на Карл-Хайнц Фьолмер, а Клаус Майне, с когото са добри приятели, става новият вокалист.[5] През 1971 година групата записва три песни, сред които „I'm Going Mad“ и „Action“ към филма за борба с наркотиците „Студеният рай“, по време на записите те се запознават с Кони Планк, а той продуцира издаването на дебютния им албум Lonesome Crow една година по-късно.[16] След това тръгват на турне в Германия като подгряваща група на Атомик Рустер, Рори Галахър, Юрая Хийп и ЮЕфО.[17][15] Към края на турнето ЮЕфО привличат Михаел Шенкер за соло китарист.[5] За да завършат турнето си, Скорпиънс заменят Михаел с китариста Улрих Джон (Ули) Рот от Дон Роуд.[5]

Напускането на Михаел Шенкер води почти до разпадане на групата.[18] През 1973 година единствените останали „скорпиони“ Рудолф Шенкер и Клаус Майне предлагат на Ули Рот да се присъедини за постоянно към тях. В групата на Ули Рот (Дон Роуд), участват и Францис Буххолц - бас, Юрген Розентал - барабани и Ахим Киршинг - клавишни. С новия си състав, Скорпиънс се поява на фестивала в Линдау, езерото Констанс, на 18 август 1973.[18] Концертът е част от национално телевизионно излъчване. Скорпиънс изпълняват две песни, които са излъчени на 9 ноември 1973 година и благодарение на тази изява, издателят Рудолф Слийсзак успява да свърже групата със звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс.[18] През същата година Скорпиънс правят първото си европейско турне, като подгряваща група на британците Суит.[5]

Пътят към популярността (1974–1978)

През 1974 година, обновеният състав на Скорпиънс подписва договор със звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс и издава общо четири албума, първият от които е Fly to the Rainbow.[5] Плочата е по-успешна от Lonesome Crow и песни като „Speedy's Coming“, „Fly People Fly“ и „They Need a Million“ установяват звученето на групата.[19] Малко след това Ахим Киршинг и Юрген Розентал напускат групата, като последният е заменен от белгиеца Руди Ленърс.[20] През есента на същата годината групата осъществява турне с Кейси Джоунс в Германия.[5]

Официалното лого на групата представено за първи път в албума In Trance през 1975 година

На следващата година излиза албумът In Trance, който дава началото на дългогодишното успешно сътрудничество на Скорпиънс с продуцента Дитер Диркс.[5] Диркс успява да съкрати композициите на Скорпиънс от седем минути до около три - четири, като така прави музиката им по-достъпна. Обложката на плочата, направена от фотографа Михаел вон Гимбут, се оказва скандална поради факта, че се вижда част от гърдата на жената на снимката и някои магазини отказват да я продават,[21] на обложката за първи път е поставено и официалното лого на групата.[5] Албумът е голяма крачка напред, както в стилово отношение, така и с обстоятелството, че групата печели голям брой почитатели, както в Германия, така и в други страни. In Trance е най-продаваният албум на АрСиАй в Япония, където Скорпиънс-манията избухва.[5] В Германия, през същата година, те са избрани за най-добрата група.[5] По-време на първото си турне във Великобритания през 1975 година, Скорпиънс изнасят концерт в „деня на лъвовете“ в Кавърн Клъб, Ливърпул (където Бийтълс стават известни), а след това и в най-реномираното място в Лондон - Маркет Клъб.[5] В родното място на хард рока, те успяват да получат одобрението на британските фенове.[5] В продължение на две седмици през октомври 1975 година обикалят клубовете в страната, а след това заедно с Кис правят турне в Европа.[5]

Virgin Killer е албум, който излиза през 1976 година с едноименната песен с провокативно заглавие „Virgin Killer“. Върху обложката е изобразено напълно голо десетгодишно момиче на име Джаклин.[22] Обложката е създадена е от Щефан Бьол,[23] който по това време работи за АрСиАй. И тази обложка предизвиква скандал, който води до много нападки срещу групата и цензура в някои държави, след което е направена нова обложка и за известно време плочата се продава с нея. Въпреки всичко това, самият албум печели сериозни похвали както от критиката, така и от публиката, а с песента „Pictured Life“ групата определя специфичния си хеви метъл звук.[24] В Япония плочата се продава добре, както и всички издания на Скорпиънс по това време, и става първата тяхна златна плоча.[5] Албумът получава наградата „Албум на годината“ в Германия.[5]

По време на записите на новия албум, юни - октомври 1977 година, Руди Ленърс напуска групата и е заменен от Херман Раребел.[5] Новият албум Taken by Force е първият запис на Скорпиънс, който е по-агресивно рекламиран в САЩ, но в Япония става златен.[5] Обложката, изработена от Михаел фон Гимбут, предизвиква недоволство в някои страни по света, поради това, че показва стрелба на двама мъже в гробище, затова в Северна Америка е преиздаден с друга обложка.[25] Издателите от АрСиАй полагат много усилия за комерсиалния успех на албума, особено в Япония, което води до недоволството на Ули Рот, който въпреки че участва в японското турне на групата, напуска малко след това.[26] След изявите си в Европа, Скорпиънс завършват турнето си в Япония[27] (вторият най-голям музикален пазар в света), където получават възможността да се изявят като рок звезди.[26] При пристигането си на летището в Токио, групата е посрещната от многобройни техни фенове.[26] В същото време, Ули Джон Рот започва да се дистанцира от Скорпиънс, след като установява, че неговите музикални идеи са в напълно различна посока и не съвпадат с общото звучене на Скорпиънс.[28] Неговото напускане по никакъв начин не повлиява върху успеха на групата, защото всичките членове на Скорпиънс отдавна са станали международни звезди за медиите, а в същото време албумът Taken By Force получава одобрение, смятан за истински шедьовър. Британският седмичник за поп музика „Рекърд Мирър“ коментира относно албума, че „групата заслужава да бъде взета много насериозно“.[29] След издаването на двойния концертен албум Tokyo Tapes през 1978 година, Улрих Рот е заменен от Матиас Ябс, който печели кастинг с участието на над 140 китаристи.[30]

Търговският успех (1979–1987)

В началото на 1979 Скорпиънс се разделят с АрСиАй и подписват договор с Меркюри Рекърдс, за да запишат следващия си албум.[28] Няколко седмици, след като е бил изгонен от ЮЕфО заради проблема си с алкохола, Михаел Шенкер се връща в Скорпиънс и за известно време групата е с трима китаристи.[31] Михаел взима участие в написването на няколко песни за Lovedrive — албум, който някои критици определят, като техният „най-хубав“.[32] Отново провокативна обложка направена от Сторм Торгерсън за студио Хипнозис,[33] която този път печели награда от Плейбой за най-добра графика на 1979 година.[34] Lovedrive се изкачва до 55-то място в Билборд 200, както предишните техни албуми и този става златен.[5] Списание Мелъди Маркер пише, че това е „един от най-добрите хеви метъл албуми на годината“, а NME определя „опита на Скорипънс с този албум да се превърне в една наистина голяма хеви метъл група, като основателен“.[34] В последвалото Lovedrive Tour, Скорпиънс за първи път изнасят концерти в САЩ, първият от тях е в Кливланд пред 60 000 зрители.[35] Въпреки това, проблемите не спират, Михаел, който още не се е преборил с наркотиците и алкохола, системно пропуска концерти, става ясно, че трябва да напусне групата завинаги.[28] И през април 1979 по време на турнето във Франция, Матиас Ябс е привлечен като постоянен китарист заменяйки Михаел.[5] С Lovedrive и Матияс Ябс, звученето на групата започва да се променя и се създава специфичният „Скорпиънс звук“,[5] открояват се предимно балади, които се превръщат в тяхна запазена марка и основна движеща сила при създаването на песни от Рудолф Шенкер и Клаус Майне.

Файл:Scorpions in San Bernardino 1983.jpg
Скорпиънс на фестивала в Сан Бернардино, САЩ на 29 май 1983 година, пред повече от 300 000 зрители

Така в състав Клаус Майне - вокали, Рудолф Шенкер - ритъм китари, Матиас Ябс - основни китари, Францис Буххолц - бас и Херман Раребел - барабани, Скорпиънс издават Animal Magnetism през 1980, който веднага е определен от критиците като връх в кариерата на групата.[36] Animal Magnetism е с провокативна обложка, създадена от Сторм Торгерсън за Хипнозис, показваща коленичещо момиче пред изправен мъж.[33] По време на Animal Magnetism Tour, албумът става златен в Съединените щати,[28] а след това е и първият техен платинен албум там.[37] След приключването на турнето, Скорпиънс незабавно влизат в студио, за да запишат следващ албум. Появяват се обаче проблеми и се налага проектът да бъде отложен, тъй като Клаус Майне загубва гласа си и е необходима операция на гласните му струни.[38]

Клаус Майне се завръща в групата с „гласни струни от метал“,[5] и през 1982 е издаден албумът Blackout. Това става най-бързо продаваната им плоча и достига до номер десет в Билборд 200 в САЩ,[38] а през 1984 албумът става платинен именно там.[39] От него е и сингъл „No One Like You“, който застава на първо място в САЩ.[40] Blackout се продава в над един милион копия само в САЩ и се превръща в един от трите най-значими албума на Скорпиънс, оставайки в историята на световната рок музика като един от най-великите хард рок албуми.[38] Обложката е създадена от Готфрид Хелнвайн.[38] На последвалото турне Blackout Tour, Скорпиънс изнасят повече от 150 концерта, които са посетени от над един милион зрители.[13] В Сан Бернардино, (Калифорния) на 29 май 1983 година Скорпиънс затвърждават успеха на Blackout, след като изнасят концерт пред повече от 325 000 зрители на втория ден от тридневния рок фестивал,[41][13] концертът е предаван на живо по ЕмТиВи. Пресата в САЩ опредяла Blackout, като най-добрият хард-рок албум на годината.[13]

„Имаше фази, когато атмосферата ставаше доста нервна, белязана от постоянното настояване на Диркс, за това че трябва да се развиват като музиканти. Особено Франсис бе станал обект на сериозните му критики. Повече или по-малко в замяна, ние настоявахме, че и той трябва да стане по-добър продуцент.“

- Рудолф Шенкер[42]

Отношенията между музикантите и техният продуцент Дитер Диркс, показват своите първи признаци на изхабяване след няколко години на работа в тясно сътрудничество, като взаимоотношенията му с Францис Буххолц и Херман Раребел изпадат в криза.[42] Вследствие на това двамата биват помолени да си останат вкъщи, докато Скорпиънс пътуват до Стокхолм за да стартират записите на новия албум, а там им помагат с малък успех бившите музиканти от Рейнбоу - Боби Рондинели и Джими Бейн.[42] Нещата между Дитер, Францис и Херман се изглаждат и Скорпиънс влизат в студиото на Дитер в Кьолн, за да запишат албума.[42]

През 1984 година Скорпиънс стават първата немска рок група, която изнася три последователни концерта пред 60 000 фенове в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк.[5] По-това време участват с три албума едновременно в класациите на САЩ: Animal Magnetism, Blackout и новият им албум Love at First Sting.[5] С Love at First Sting, Скорпиънс достигат безспорно статута на рок суперзвезди. Албумът става златен и платинен в САЩ още преди да бъде издаден, след като предварително там се поръчват 600 000 бройки.[39] Love at First Sting продава повече от шест милиона копия,[42] става техният най-добър албум,[42] както и един от най-успешните рок албуми,[13] воден от хит-синглите „Rock You Like a Hurricane“ и „Still Loving You“. ЕмТиВи завърта клиповете на „Rock You Like a Hurricane“, „Bad Boys Running Wild“, „Big City Nights“ и „Still Loving You“ в най-гледаното време и нарича германците „Посланици на рока“,[43] а списание Ролинг Стоун ги определя, като „Героите на хеви метъла“.[5] По-това време Скорпиънс влизат в ексклузивния клуб на 30-те най-велики рок групи по света.[5]

В средата на 1980-те групата участва на някои от най-големите рок фестивали в света, като Рок в Рио в Рио Де Жанейро пред повече от 500 000 зрители.[44] Love at First Sting Tour продължава повече две години и половина, Скорпиънс изнасят над 200 концерта пред повече от 2 200 000 зрители.[45] След турнето Скорпиънс издават втория си концертен албум - World Wide Live през 1985 година. World Wide Live се превръща във втория най-успешен албум, записан на живо в САЩ след този на Питър Фрамптън - Frampton Comes Alive![45], и в третия най-продаван концертен албум в света.[13]

Разделянето с Дитер Диркс (1988–1989)

„Проблемът е, че имаше постоянни търкания между нас и продуцента Дитер Диркс, което ни струваше много време и енергия. Мисля, че това беше най-вероятно заради един скандален албум издаден от нас и нашия продуцент. Дори и по време на записите ние знаехме, че това ще бъде последното ни сътрудничество с Диркс. Но ние също така разбирахме, че той има значителен принос за нашия успех.“

- Клаус Майне и Матиас Ябс[46]

Въпреки търговския успех на следващия им албум Savage Amusement, проектът по записването му се отлага на няколко пъти.[46] Причината е, че отношенията на групата с прoдуцента Дитер Диркс напълно се изхабяват и се налага по време на записите двете страни да влизат в сериозни спорове, което от своя страна предвещава бъдещата тяхна раздяла.[46] Издаден през 1988 година, четири години след предшественика си, Savage Amusement представя по-полиран звук, близък до формулата, с която Деф Лепард постигат своя успех.[46] Savage Amusement се продава добре и за едни е разочарование, а за други - успех. Групата тръгва на турне с около 150 концерта в Европа и Северна Америка. През 1988 година Скорпиънс стават втората западна група, която свири в бившия Съветски съюз (първата е Юрая Хийп през декември, 1987 г.)[47] с десетте си концерта в Ленинград пред 350 000 фенове.[5] След визитата си в СССР издават видео озаглавено To Russia with Love and Other Savage Amusements.

„ Нашите родители дойдоха с танкове, ние идваме с китарите си! “

— Клаус Майне[48]

Клаус Макне, художникът Райнер Лацке и Рудолф Шенкер, пред компютърно контролирания електронен стенопис „Нощ над Манхатън”, в студиото на Скорпиънс в Хановер през 1988 година

На другата година групата се завръща в СССР за участие на Московския музикален фестивал за мир Moscow Music Peace Festival на стадион „Ленин“, като на сцената също така излизат и групите Бон Джоуви, Мотли Крю, Скид Роу, Синдарела, Ози Озбърн и Горки Парк. На двата дни от концерта присъстват 260 000 зрители.[5] Организаторът Док Макгий избира за хедлайнъри Бон Джоуви, като това се оказва лоша идея, имайки предвид, че Скорпиънс вече са били в СССР.[13] Германците излизат на сцената преди Бон Джоуви и на практика подлудяват публиката, като същото не може да се каже за Бон Джоуви.[13] Така печелят многобройни почитатели в Русия и оттогава неведнъж свирят там.[49] По-късно Джон Бон Джоуви описва случката по следния начин:

„ Скорпиънс излязоха на сцената като огромни танкове и прегазиха всичко по пътя си. “

— Джон Бон Джоуви[13]

В края на 1989 година, през октомври, излиза компилацията Best of Rockers 'n' Ballads, в която са включени най-добрите песни на групата в периода 1978-1988, както и сингълът „I Can't Explain“.[15] Това е най-успешният сборен албум на Скорпиънс, който влиза в класациите на шест държави и получава пет златни и два платинени сертификата в Германия,[50] Канада,[51] САЩ,[39] Финландия[52] и Швейцария.[53]

„Вятърът на промяната“ (1990–1992)

Когато групата се връща в звукозаписното си студиото през 1990 година, дългогодишният техен продуцент Дитер Диркс вече е заменен от присъединилият се по същото време Кийт Олсън.[5] Същата година е издаден и Crazy World, в това издание звукът на Скорпиънс е доста по-суров. Албумът е изключително успешен и един от най-великите техни записи,[54] това е и първият номер едно албум на групата в Германия.[55] Crazy World се превръща в най-продаваният албум на групата,[28] но е последният студиен албум на най-успешният състав на Скорпиънс. Големият хит от този албум е баладата „Wind of Change“, която достига първо място в класациите на общо единадесет страни по света.[5] В САЩ сингълът получава златна а по-късно и платинена награда за продажбите си.[39] Песента олицетворява политическите промени в Източна Европа в края на 1980-те и началото на 1990-те години и края на Студената война. По това време Скорпиънс изнасят концерт в Кремъл по лична покана от президента на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов.[5] Crazy World Tour включва около 150 концерта в Европа, Северна Америка и Япония.[56] В края на турнето в Берлин, записват и издават видеокасета Crazy World Tour Live. На 21 юли 1990 година откриват концерта на Роджър Уотърс Стената - на живо в Берлин с песента „In the Flesh?“ на Пинк Флойд по повод падането на Берлинската стена в Берлин на Потсдамер Плац.[5] След издаването на Crazy World и последвалото му турне, дългогодишният басист на Скорпиънс Францис Буххолц напуска групата поради бизнес проблеми и различия в управленските решения, това се случва през декември 1992 година.[30] На негово място идва Ралф Рикерман, който остава в групата до 2003 година.[5]

През 1992 година са гости на концерта на Уембли по повод почитането паметта на Фреди Меркюри,[13] а по-късно получават Световни музикални награди за най-успешната германска рок група.[5]

Промяна на стила (1993–2003)

Групата по време на турнето в Русия през 2002 година

Следва албумът Face the Heat от 1993 година, който също става златен. Въпреки това, критиката към албума е доста отрицателна, Face the Heat е наречен с етикети, като „шумен метъл“, „разтърсващо крещящ“ и „несвързан с обичайните класически и емоционални звуци от предишните техни албуми“.[57] Изданието не успява да достигне търговския успех на предишните техни албуми, записвани с Франсис Буххолц, и за първи път Скорпиънс трябва да полагат усилия на турнетата си в САЩ. Това е последният студиен албум, в който стилът на групата все още не е напълно променен, и се доближава много до този от края на 1970-те и 1980-те

През 1993 година Скорпиънс получават за втори път наградата Световни музикални награди на церемония в Монте Карло.[5] След това продължават турнето си, обикаляйки четири континента и издават албума Live Bites през 1995 година. След приключване на турнето ги напуска и Херман Раребел, като една от причините да напусне групата е следващият албум Pure Instinct, с който той твърдо не е съгласен и отказва да участва в записването му.[58] Вече с Ралф Рикерман като басист и Курт Крес като барабанист (но само за студийните записи), Скорпиънс издават Pure Instinct през 1996 година. Звукът е коренно променен заради отсъствието на типичното рок звучене,[59] както и текстовете, в които преобладават по концептуални теми. За последвалото турне към групата се присъединява барабанистът Джеймс Котак от Лос Анджелис.[5] Eye II Eye е албум, който излиза през лятото на 1999 година, в него Скорпиънс експериментират с поп-техно мелодии и ритъм енд блус.[60] Въпреки, че музикантите успешно съчетават драматичното и присъщо за Скорпиънс китарно соло, албумът отново е с много различно звучене.

По покана на германското правителство, те изпълняват „Wind of Change“ с помощта на 166 челисти пред Бранденбургската врата в Берлин на 11 ноември 1999 година, когато се чества 10-та годишнина от обединението на Германия.[5] Следва албумът Moment of Glory записан в студио с Берлинската Филхармония в Хановер на ЕКСПО 2000, като там събират едни от най-големите си хитове през годините, преработвайки ги в симфоничен вариант. Заедно със студийния албум, групата издава и дивиди-то Moment of Glory, записано на живо в Хановер. Същата година, Скорпиънс изпълняват концерт пред 850 000 зрители на летището в Краков, Полша.[13] През 2001 година излиза Acoustica - концертен акустичен албум, представящ преработки на повечето им песни. Записан в Португалия, за критиката той е разочароващ заради факта, че Скорпиънс не успяват да съчетаят акустичните китари с латино ритми.[61] На музикалния пазар излиза в две версии: аудио музикален диск и дивиди. В Бразилия, албумът Acoustica става златен, а видео дискът - платинен.[62]

В края на Tour 2002 Скорпиънс стават първата западна рок група, която организира турне с четиринадесет концерта в цяла Русия, включващо и бившите държави от ОНД, простиращи се от Балтийско до Японско море.[63] A Savage Crazy World е видео, което излиза през 2002 година. То съдържа пълен запис от концерта на Скорпиънс при завръщането им у дома от турнето Crazy World Tour 1991.[64] През септември, заедно с президентския оркестър на Руската федерация, изнасят концерт на Червения площад в Москва; този спектакъл е съпроводен от гигантско пиротехническо светлинно шоу.[65] С този концерт групата попълва изявите си на някои от най-емблематичните места в Русия, а именно: Ленинград (Спортен и концертен комплекс - В. И. Ленин 1988 година), Москва (Стадион Ленин 1989 година) и изпълнението в Кремъл (1991 година).[66]

Оригиналният стил и отказването (2004–2014)

Отляво - надясно: Клаус Майне, Матиас Ябс, Рудолф Шенкер и Павел Манчивода през 2009 година в България

През януари 2004 година групата обявява оттеглянето на басиста Ралф Рикерман, като го заменят с Павел Мончивода. Същата година те издават студийният Unbreakable. Това е най-тежката творба на групата от Face the Heat насам и ги връща в желаната от всички форма, Unbreakable получава похвали от критиката и публиката.[67] С този албум музикантите се връщат към звученето си от края на 1980-те.[67] Също през 2004 година, заедно с Майкъл Клейтън записват кавър-сингъла „You Are the Champion“, песен посветена на Михаел Шумахер. В началото на 2006 година издават запис от концерта си във Виена One Night in Vienna, включващ четиринадесет песни и пълна документална история на групата.[66] Следва запис на концерт, този път във Вакен, озаглавен Live at Wacken Open Air.[68]

През есента на 2006 година групата започва записите на новия студиен албум Humanity Hour I.[69] През март 2007 изпяват песента „Humanity“ в Брюксел по повод 50 години Европейски съюз.[70][71] Humanity Hour I е класически концептуален албум с добре обмислени текст и музика отнесени към тъмната страна на света, както и за „войната“ между човека и робота, базиран на оригиналната концепция на Дезмънд Чайлд и Лиам Карл.[72]

На 21 февруари 2009 Скорпиънс, получават наградата „ECHO Honorary Award“ за цялостен принос.[73] Журито признава успешната кариера на германската рок група, с въздействието и върху съвременната музикална култура, както и в създаването на глобалния химн „Wind of Change“ написан за Студената война.[74] През месец октомври 2009 година излиза дивиди-то Amazonia – Live In The Jungle. Концертът е записан в Бразилия с подкрепата на световната природозащитна организация Грийнпийс.[75]

В началото на 2010 година, на 24 януари в официалния сайт на групата се съобщава, че на 19 март ще излезе последният техен албум Sting in the Tail. В съобщението също така се казва, че Скорпиънс тръгват на турне - Get Your Sting and Blackout World Tour, което ще продължи до 2012 година, и след това ще прекратят своята музикална кариера.[76][77] Sting in the Tail излиза през март 2010, албумът се доближава до класическите рок издания на Скорпиънс от 1980-те години,[78] той влиза в Билборд 200 на 23-то място, отбелязвайки най-високата дебютна позиция на групата в САЩ за последните повече от двадесет години,[79] а сингъл „Raised on Rock“ достига до номер две в Класическия рок чарт на Билборд 100 и допринася за техният списък с хитове в САЩ.[79] На 18 май получават наградата „Рок Легенди“ на Световните музикални награди за изключителен принос в развитието на рок музиката.[9]

Клаус Майне по-време на акустичните изпълнения на групата през 2014 година

Новият видео албум Live in 3D - Get Your Sting & Blackout излиза през 2011 година, записан на Blu-ray диск на 3D в Саарбрюкен на 15 април 2011 година; заедно с него излиза и петият концертен албум на групата - Live 2011 - Get Your Sting & Blackout, който също съдържа песни от концерта в Саарбрюкен.[80] През 2011 година Скорпиънс издават студийният албум Comeblack, който съдържа кавър песни от 1960-те години, както и няколко песни от класическият период на групата.[81]

През 2012 година Скорпиънс продължават с последната част от прощалното си турне под мотото Final Sting World Tour. Въпреки продължаващата информация за раздяла на музикантите, китаристът Матиас Ябс казва през „AZ Central“ на 12 юни 2012 година, че Скорпиънс изобщо не се разделят.[82] По предложение и покана на ЕмТиВи, през месец септември 2013 година,[83] групата изпълнява три специални акустични концерта за ЕмТиВи Ънплъгд в Атина на амфитеатъра Ликавитос.[84] А на 29 ноември издават поредния си видео концертен албум, както и двойният аудио диск MTV Unplugged in Athens. И двете издания включват записи от акустичните им концертите в Атина.[85] Освен това Скорпиънс обявяват следващи дати за своите концерти в преименуваното си турне Rock 'n' Roll Forever Tour до края на 2013 година и такива през 2014.[86]

50-та годишнина (2015-досега)

Годината започва с издаването на музикално биографичният филм - Forever and a Day, който съдържа кадри от миналото на групата и такива от световното концертно турне Get Your Sting and Blackout World Tour.[87] През 2015 година Скорпиънс отбелязват своята 50-та годишнина от създаването си с ново световно концертно турне 50th Anniversary World Tour[12] и нов студиен албум озаглавен Return to Forever, съдържащ неиздавани досега песни от 1980-те, включващ и нови композиции.[88] 2016 година стартира с анонсирането, че барабанистът Джеймс Котак отново постъпва в клиника за лечение от зависимостта си към алкохола, така както и през 2014 година Скорпиънс наемат друг барабанист, този път Мики Дий от разпадналите се вече Моторхед.[89] В края на турнето, през месец септември 2016 година, групата официално обявява раздялата с Джеймс Котак, заменяйки го с Мики Дий.[90]

Стил и влияния

Стилът на групата

Рудолф Шенкер с характерния за него стил „Шенкер-ротор“

В младежките си години, Рудолф Шенкер казва, че е много повлиян от групи като Ролинг Стоунс, докато Клаус Майне е симпатизирал на такива като Бийтълс; и в двата случая предпочитаният от тях рок е бил по-малко агресивен.[5] През годините Шенкер поддържа определен характерен стил с китарата си, особено в изпълнение на няколко сола, като тези в „Still Loving You“ и „Wind of Change“ (Матиас Ябс за разлика от него има елегантен и бърз стил характерен за 1980-те). Освен това, групата възприема доста бързо тези влияния. Дебютният им албум Lonesome Crow е силно примесен с краутрок, популярен по това време в Германия.[14] С втория си албум Fly To the Rainbow, Скорпиънс започват да изчистват повече рока, с който са известни (пример е песента „Speedy's Coming“).[91] В следващия си албум, In Trance, групата определено се откроява само с краутрок, силно изразен като хард рок. Влиянието на продуцента Дитер Диркс в групата обаче променя музикалния стил в по-дълбок и по-лиричен, Диркс успява да скъси песните на групата и постепенно променя звученето на немците (особено след напускането на Улрих Рот). По това време музиката на групата, създавана и от китарата на Улрих Рот, се характеризира като нео-класицизъм, той пък е повлиян от Джими Хендрикс.[91] Останалите изпълнители, които са повлияли на Скорпиънс, са групи като Лед Цепелин, Крийм и Джими Хендрикс.[5] Скорпиънс възприемат синтез от стиловете на тези групи, които развиват мощен и мелодичен рок, често примесен с прогресивен рок. Тези събрани факти се примесват с гласа на Клаус Майне, подкрепяни от солата на Рудолф Шенкер и мощните рифове на Улрих Рот.

Дитер Диркс - продуцентът, който променя звученето на Скорпиънс, както и цялостната музикална философия на групата

След напускането на Рот групата прави повратен ход в кариерата си и в модернизацията на стила си.[91] Тази промяна се наблюдава в албума Lovedrive от 1979 година и се дължи на решителния принос на новият китарист Матиас Ябс, който свири по-мелодичен рок от този на Рот[91] и по-близък до стила на Ван Хален,[32] както и че напускането Рот позволява на Рудолф Шенкер и Клаус Майне да поемат контрола над състава и създаването на песните.[32] Този звук ще се развива и ще стане синоним на международния успех на групата.[92] Албумът Savage Amusement от 1988 година е направен повече с търговска цел, тоест по-малко рок и повече съвременни стилове.[46] Това се оказва незначителен факт за последвалия успех на албума, но все пак малко преди да влязат в студио за новия албум, те се разделят с досегашния си продуцент Дитер Диркс.[46] Crazy World излиза през 1990 година, и с него Скорпиънс се връщат към класическия си звук, но въпреки това някои критици смятат, че се доближават много до Гънс Ен' Роузис, въпреки това може да се отбележи, че в композициите им се наблюдават сурови китарни рифове със звук близък до Blackout и Love at First Sting. След като Crazy World се оказва изключително успешен, Скорпиънс започват да губят своята популярност на мелодична рок група в полза на грънджа, и през годините на няколко пъти ще се опитват да сменят стила си. В осем от десет песни написани от Клаус Майне текстът се отнася за любовта.[13]

В албумите между 1993-2001 година, Скорпиънс опитват да създават много по-различни стилове (особено в Pure Instinct и Eye II Eye), които не са характерни с присъщо рок звучене, това обаче не попречва на албумите от този период Face the Heat, Pure Instinct, Moment of Glory и Acoustica да получат златни и платинени награди. Unbreakable излиза през 2004 година и с него се връща и оригиналното звучене на немската група. Завръщането на рок сцената продължава с концептуалния Humanity Hour I, албум, който все пак съдържа съвременни откъси, като нео метъл. В началото на 2010 година издават и последния си студиен албум (съдържащ само нови композиции) - Sting in the Tail, който е едно към едно копие на тяхното звучене от 1980-те.[93]

Признаване и влияние

Монтаж от снимки, представящ „класическия състав“ на Скорпиънс в периода 1978-1991 година. Горе: Клаус Майне, по часовниковата стрелка: Рудолф Шенкер, Матиас Ябс, Францис Буххолц и Херман Раребел

Скорпиънс се смятат за едни от пионерите в рок музиката, с продадените си на 100 милиона албума,[4] от които 10,5 сертифицирани милиона в САЩ.[94] Това е най-продуктивната германска група от континентална Европа.[28] И е първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение и проправя път за други такива групи от страни като Германия, Бразилия и Скандинавия. Германците повлияват на много групи и заедно с Ван Хален, Аеросмит и Ей Си/Ди Си определят специфичното звучене на рок музиката през 1980-те. Тяхната музика, песни, смесване на рифове съчетани с електрическа китара, повлияват на стила на групи, като Синдарела, Металика, Докен, Деф Лепард, Скид Роу, Мотли Крю[95] Бон Джоуви, Айрън Мейдън и Гънс Ен' Роузис.[13] Групи и изпълнители, като Металика, Ван Хален, Бон Джоуви, Айрън Мейдън и Деф Лепард в ранните си години редовно излизат на сцената, като подгряващи групи на Скорпиънс.[96] Някои от най-известните германски групи включително Рамщайн и Едгай пробиват на межуднародния музикален пазар благодарение на това, че Скорпиънс успяват да наложат в световен план повече от десетилетие преди това.[97] Тяхната формула съчетава рок и балади, които определят успеха и властта на баладите в рок музиката.[13] Lovedrive, Blackout и Love at First Sting са едни от най-добрите рок албуми като цяло в музиката, а концертният World Wide Live се счита за един от най-добрите концертни албуми в рок музиката.[13]

Скорпиънс са класирани на 26-то място сред най-великите метал групи.[98] Музикалният телевизионен канал ВиЕйчУан поставя групата на 46-то място в своята класация на 100-те най-добри хард-рок групи.[6] Същата телевизия класира песента им „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади[8] а „Rock You Like a Hurricane“ на осемнадесето място в класацията за 100-те най-добри хард рок песни.[7] „Wind of Change“ е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, в родната Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия,[3] Песента се задържа общо 55 седмици в немските класации, единадесет от които като номер едно.[99] „Wind of Change“ заема четиринадесето място сред най-популярните хитове в Германия според прекараното време в класациите.[100] Издадения техен албум през 1990 година Crazy World остава общо 64 седмици в класациите в Германия (седем като номер едно)[101] и 73 седмици в класацията на Билборд 200 в САЩ. За своите продажби по цял свят Crazy World е награден с един сребърен, единадесет златни и десет платинени сертификата в десет държави.[51][50][102][39][53][103][52][104][105][106] Скорпиънс са прекарали със своите албуми, компилации и сингли най-малко 3147 седмици в класациите на над 30 държави.[107]

Метални статуи на Рудолф Шенкер, Клаус Майне и Матиас Ябс на фестивала във Вакен, Германия през 2014 година

Списание Ролинг Стоун ги нарича „Герои на хеви метъла“. В американско проучване от края на 1990-те проучващо коя музика се слуша, докато двойките правят секс в колите си, Скорпиънс са на второ място след Аеросмит, именно със своите балади германците пробиват в Америка.[108] Заедно с Куийн са първите групи, които получават наградата Ехо за „изпълнител на годината“ от 1992.[109] В постоянната експозиция в Рокендрол залата на славата, Скорпиънс са представени с няколко експоната, включително и с оригиналния текст на песента „Wind of Change“.[11] Световно известният автор Паулу Коелю се обявява за фен на групата.[13] Професионалният хокеен отбор от Хановер основан през 1975 година под името „Ведемарк“, официално през 1996 година е прекръстен на „Хановер Скорпиънс“ в чест на музикантите.[13]

Техните песни „No One Like You“, „Rock You Like a Hurricane“, „Still Loving You“ и „Rythme of Love“ присъстват в класацията на Билборд за 100-те най-добри хард-рок песни на 1980-те,[110] „Rock You Like a Hurricane“ пък е поставена на четвърто място сред най-великте китарни рифове на всички времена,[111] и на 22 място при най-великите хард рок и хеви метъл песни.[112] При 100-те най-велики хеви метал албума Blackout заема 63-то място а Love at First Sting 95-то.[113] През 2011 година албумът Blackout е класиран от guitarworld на първа позиция в класацията за десетте най-добри китарни албума на 1982 година.[114] Някои от най-големите техни хитове, многократно участват в юбилейни албуми, компилации и сборни албуми от типа на „най-доброто“ издавани от други музикални компании. Общият брой на тези издания надхвърля 600.[115] Обложките на албумите, които доста често през годините са им създавали проблеми, влизат в най-различни класации, като някои от тях са: Топ десет на най-противоречивите обложки на всички времена - Lovedrive (пето място),[116] Най-лошите обложки на всички времена - Virgin Killer (първо място) и Lovedrive (дванадесето място).[117]

Известни изпълнители, които са правили техни кавъри са: Роб Халфорд (за „Blackout“), Систъм ъф а Даун (за „Coming Home“), Брус Дикинсън (за „The Zoo“), Хелоуин (за „He's A Woman – She's A Man“), Чилдрън ъф Бодъм (за „Don't Stop at the Top“), Ингви Малмстийн (за „The Sails of Charon“), Терион (за „Polar Nights“), Грийн Дей (за „Rock You Like a Hurricane“), Мотли Крю (за „Another Piece of Meat“), Соната Арктика (за „Still Loving You“), Стратовариус (за „Blackout“) и Клаус Вундерлих (за „Send me an Angel“). Българската естрадна певица Мими Иванова прави кавър версия на песента „Holiday“ заедно с група Старт през 1985 година, с текст на български език („Когато Си Отиваме“).[118] Издадени са и няколко албума с кавъри на песни на Скорпиънс в изпълнение на различни музикални групи. Covered Like a Hurricane: A Tribute to Scorpions,[119] A Tribute to the Scorpions (Nuclear Blast, 2000 г.),[120][121] Another Piece of Metal: Tribute to Scorpions,[122] и Tribute to the Scorpions: Six Strings, Twelve Stings.[123]

Цензурата

Дългата история на Скорпиънс е съпровождана и с почти постоянна цензура върху обложките на албумите и компилациите им. Първата обложка, която е цензурирана, е от албума In Trance от 1975 година, на чиято корица е снимана жена, коленичеща върху китара с разголена дясна гърда. Така произведението на фотографа Михаел фон Гимбут се оказва неприлично и се налага гърдата на жената да бъде затъмнена, когато албумът се издава на американския пазар.[21] Въпреки това, още през следваща година излиза Virgin Killer, на чиято корица е снимано напълно голо десетгодишно момиче на име Джаклин.[23] Обложката представлява счупено стъкло точно върху половите ѝ органи и така те са засенчени. Поради това че на американския пазар по този начин не може да се продава един албум, звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс сменя обложката с нова, на която са снимани всичките членове на групата. Третият пореден албум със скандална обложка е Taken by Force от 1977 година; корицата отново е изработена от Михаел фон Гимбут и предизвиква недоволство в САЩ и няколко други страни, защото показва стрелба между двама мъже на военно гробище и затова тя също е сменена.[124] През 1978 година излиза и първата компилация на групата - Best of Scorpions Vol. 1, тя също е със скандална обложка, на която е изрисувано женско голо дупе, по което лази черен скорпион. В Япония и САЩ този албум е с променени обложки, но въпреки това в Япония отново на обложката се вижда женско голо дупе.

След раздялата на групата със звукозаписната компания АрСиАй Рекърдс, списъкът с неприличните обложки продължава. През 1979 година излиза Lovedrive, на чиято корица са изобразени мъж и жена, седнали в задната част на кола. Скандалността се изразява в това, че едната ръка на мъжа е вкопчена в дясната гърда на жената и така тя е разпъната сякаш е дъвка. Обложката е създадена от Сторм Торгерсен за авторитетната дизайнерска къща Хипнозис, но това не попречва в началото албумът да се продава опакован в черна хартия, а по-късно и самата обложка да бъде заменена с друга, на която се вижда син скорпион на черен фон.[125][126] Година по-късно и корицата на Animal Magnetism предизвиква противоречия, поради това, че показва коленичеща жена пред изправен мъж. Все пак тя не е променена. Няколко години по-късно и обложката на Love at First Sting се налага да бъде променена с нова „изчистена”, за да може албумът да бъде издаден в САЩ.[91] Последните два албума, за които се изработват нови обложки само обаче в САЩ, са Pure Instinct (заради голите мъж, жена и дете в клетка, заобиколени от животни) и тази на компилацията Deadly Sting: The Mercury Years от 1997 година.[91]

В други проекти

Музикален театър

Песента на Скорпиънс „Wind of Change“ се появява в извън Бродуейската продукция Power Balladz.[127]

Цифрова област

През 2007 Activision пуска музикалната видео игра Guitar Hero Encore: Rocks the 80s, като в саундтрака е включена песента „No One Like You“.[128] Същата песен се появява и в играта на Конами - Rock Revolution от 2008.[129] „Rock You Like a Hurricane“ е широко разпространена песен в няколко видео игри, включително: Grand Theft Auto: Vice City Stories,[130] Guitar Hero III: Legends of Rock,[131] The Simpsons Game[132] и NHL 10.[133] Японската компания Сони включва „Sails of Charon“ в своята видео игра Gran Turismo 5 през 2010 година.[134] „Wind of Change“ влиза в саундрака на играта SingStar Rocks! през 2006 година.[135] и е използвана в трейлъра на Call of Duty: Black Ops - Berlin Wall през 2011 година.[136]

Кино и телевизия

Песента „Rock You Like a Hurricane“ остава в поп културата на Северна Америка и се използва в многобройни шоу програми и филми, включително Aqua Teen Hunger Force, семейство Симпсън, Trailer Park Boys, Jawbreaker, Knocked Up, Little Nicky, The Cleveland Show, и Role Models.[137] Също така се използва често в телевизионни реклами и други промоции, включително и в Blades of Glory, The Iron Giant, Human Weapon и Monsters vs. Aliens.

Песни и албуми на Скорпиънс се използват многократно в озвучаването на филми. Някои от тях са: „Rock You Like a Hurricane“ (в Knight and Day, Bait & Switch, Spring Breakdown, Role Models и Race the Sun), „Wind of Change“ (в Gentlemen Broncos, Manta Manta и Willkommen Österreich ep.1), „Loving You Sunday Morning“ (в Spun), „No One Like You“ (в Ash Wednesday), „Send Me An Angel“ (в Lancelot: Guardian of Time), „Under the Same Sun“ (в On Deadly Ground), „Hit Between the Eyes“ (във Freejack), Lonesome Crow (в Das kalte Paradies), Animal Magnetism (в The Wrestler),[138] и „Still Loving You“ (в Bordello of Blood).[139] „Rock You Like a Hurricane“ също влиза във филмът мюзикъл Rock Of Ages,[140] както и в шестнадесети епизод от втория сезон на сериала Ориндж Каунти.[141] През 2011 година песента им „Hurricane 2000“ от албума Moment of Glory е включена в трейлъра на филма Елитни убийци.[142]

Спорт

„Rock You Like a Hurricane“ редовно се използва в спортни състезания, като е неофициален химн на редица отбори, включително Университета на Тълса, Miami Hurricanes, Carolina Hurricanes, Бъфало Сейбърс (които използват оркестралната версия от 2000 година) и JYP. През 2006 година песента предизвика полемика, когато се използва от Tampa Bay Buccaneers от мажоретки на полувремето по време на мач срещу New Orleans Saints. Това се определя като проява на лош вкус, като се имат предвид големи щети, причинени на Ню Орлиънс от урагана Катрина. Университетът в Чикаго използва песента през 2006 г. за свое мото (Scavenger Hunt).

Членове на състава през годините

Дискография

 Основна статия: Дискография на Скорпиънс
Студийни албуми
Концертни албуми

Турнета

Награди и отличия

  • 1975: Най-добрата немска група.[5]
  • 1976: Албум на годината в Германия за Virgin Killer.[5]
  • 1979: Наградата на списание Плейбой — Обложка на годината за Lovedrive.[34]
  • 1985: Влизане в „Златната книга“ на Хановер.
  • 1985: „Златна Европа“.
  • 1986: Сребърна „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл.[143]
  • 1991: Златна „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл.[144]
  • 1991: Покана за посещение в Кремъл, от партийния лидер Михаил Горбачов[13]
  • 1992: Бронзова „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл.[145]
  • 1992: Световни музикални награди за „Най-успешната немска рок група извън Германия“.[9]
  • 1992: Награда „Ехо“ за най-добра национална група.[146]
  • 1992: „Златна Европа“.
  • 1994: Световни музикални награди категория: „Най-добър изпълнител от Германия“.[9]
  • 1998: Радио Регенбоген: награда „Rock International“.
  • 1999: RSH Gold за изпълнението на песента „Wind of Change“.[147]
  • 2000: Значка „Граждани на Хановер“.
  • 2000: Влизане в „Златната книга“ на Хановер.
  • 2000: Награда „Култура“ на град Хановер.
  • 2001: Улица с името „Скорпиънс“ в град Леганес, Испания.[13]
  • 2003: „Опел Спийдстър модел - Скорпиънс“ направен от автомобилната марка Опел (ограничени 80 копия с включена китара Flying V).[148]
  • 2005: Канал ЗиДеЕф, награда в категория: „Популярни песни“, песен на хилядолетието за „Wind of Change“[13]
  • 2008: Бокс асоциацията WBC - почетни посланици на мира през годините, и усилията за запазване на единството и мира по света.[149]
  • 2009: „Наградата Ехо“ за цялостен принос.[73]
  • 2009: Проучване на „StepStone“ за последните 60 години в Германия, Скорпиънс са избрани със 17,5% за най-популярната музикална група в Германия.[150]
  • 2009: Унгария: награда „Börze“ в категория за цялостно творчество в музиката, списание „Lemezbörze“.[151]
  • 2009: „Златна кокошка“, категория: „Ehrenpreis Wendesong“.[152]
  • 2010: Звезда на „Рок стената в Холивуд“ в Лос Анджелис.[10]
  • 2010: Световни музикални награди, категория: „Рок Легенди“.[9]
  • 2010: Награда за цялостен принос от списание Vegas Rocks! в категория: Рок групи.[153]
  • 2010: Специална марка със Скорпиънс за турнето в Бразилия, издадена от бразилските пощи.[154]
  • 2010: Марка бира Скорпиънс в Боливия.[155]
  • 2010: Мъже на годината: Награда в категория за цялостен принос от списание GQ.[156]
  • 2010: Награда за цялостен принос от „Hardrock Café“ в Кьолн.[157]
  • 2010: Две златни китари в стила на легендарните Flying V от Херберт Енгелхард в Нюрнберг.[158]
  • 2011: Албум на 2010 година Sting in the Tail.[159]
  • 2011: Радио Регенбоген: награда за цялостен принос „Lifetime Rock“.[160]
  • 2011: Албум на 2010 година Sting in the Tail в категория хард рок.[161]
  • 2011: Награда от асоциацията на немските автори на музика (GEMA) категория Рок състав: Клаус Майне, Рудолф Шенкер, Матиас Ябс.[162]
  • 2011: Пионери на поп музиката: награда за цялостен принос връчена на фестивала SWR3-New-Pop-Festival в Баден Баден.[163]
  • 2011: Награда на списание „Classic Rock“ - „Metal Guru“.[164]
  • 2011: Пет златни платиери за седемте концерта на групата в Двореца на спорта Берси в Париж.[165]
Матиас Ябс, Рудолд Шенкер и Клаус Майне заедно с бившият канцлер Герхард Шрьодер при връчването на Държавната награда на Долна Саксония на Скорпиънс, 3 февруари 2015 година
  • 2012: „CGDC Award“: Категория - “Музика за диалог„ за изключителен принос в насърчаване на световния мир и разбирателство чрез музика от „Център за глобален диалог и сътрудничество(CGDC)“.[166]
  • 2012: Награда от немските общини и градове за „Постоянна стойност“.[167]
  • 2013: Наградата Steiger Award - „Национална музика“.[168]
  • 2014: Долна Саксония, Държавна награда.[169]
  • 2016: Награда от Classic Rock за изключително цялостно творчество.[170]
  • 2017: Включване в Залата на славата на Хевиметъла.[171]

Награди за музикални продажби

 Основна статия: Списък на рекордните брой продажби на Скорпиънс

Вижте също

Източници

  1. ↑ История на групата от обложката на оригиналното издание Hurricane Rock (1990) на Connoisseur Collection. „...Scorpions climb to headline status all over the world during the '80s, with albums like 'Animal Magnetism', 'Blackout', 'Love at First Sting' reaffirming their huge appeal... With the relese of the aptly-titled live album 'World Wide Live' in '85 and the studio opus 'Savage Amusement' in '88, the Scorpions continued to underline their reputation as one of the world's top hard rock acts.“ Mark Putterford (October '90). Каталожен №5 015773 911809
  2. ↑ Müller, Peter. Die Scorpions kommen zum letzten Mal nach Berlin. // Kultur. www.morgenpost.de, 2010-01-24. Посетен на 2013-12-21. Noch ein Album und eine Tournee, dann ist Schluss: Die Scorpions, Deutschlands weltweit erfolgreichste Rockband, hat ihr Ende bekannt gegeben. Noch einmal touren sie um die Welt, kommen auch nach Berlin. Danach wollen sie auch ihre Mauerfall-Hymne "Wind of Change" nicht mehr live spielen. (на немски)
  3. ↑ а б Brasseler, Jana-Sophie. Sie kamen mit Gitarren, nicht mit Panzern. Wie die Band Scorpions die Hymne zum Mauerfall schrieb.. // www.abendblatt.de, 2009-10-02. Посетен на 2011-02-16. (на немски)
  4. ↑ а б в ((de)) Palmigiano, Silvia. Scorpions – höchstpersönlich!. // Pressemitteilungen: Fernsehen. Radio Bremen im Ersten, 2009-11-05. Посетен на 2010-02-15.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао Amend, Peter. History. // www.the-scorpions.com. Посетен на 2010-08-20. (на английски)
  6. ↑ а б VH1: '100 Greatest Hard Rock Artists': 1-50. // VH1. Посетен на 2013-11-26. (на английски)
  7. ↑ а б ((en)) brandon. VH1′s 100 Greatest Hard Rock Songs. // Before we dig in, though, it’s helpful to understand what they’ve counted as “hard rock,” so keep in mind that the five-part television version was hosted by Bret Michaels and that Winger, along with Skid Row, Scorpions.... VH1, 2009-01-05. Посетен на 2010-02-15.
  8. ↑ а б ‘25 Greatest Power Ballads’. // The Greatest » Ep. 073. www.vh1.com. Посетен на 2013-11-26. In this one-hour special, VH1 will count down those irresistable, loud and proud love songs by bands not usually known for their sensitive sides. (на английски)
  9. ↑ а б в г д Scorpions Photo Gallery. // Scorpions official Pictures. www.scorps.net. Посетен на 2013-12-21. After a triumphant tour kick-off and a gold album from their home country Germany for "Sting in the Tail", the rockers were honored anew: the Scorpions received the World Music Award at the Monte Carlo Sporting Club on May 18th, in presence of Prince Albert II of Monaco. (на английски)
  10. ↑ а б Scorpions. // www.rockwalk.com, 2010-04-06. Посетен на 2013-11-26. It has been 35 years since the original formation of the legendary German hard rock band Scorpions drove their rickety red VW bus from one small pub to another, from one back yard to another, in their home state of Lower-Saxony to unpack their equipment and rock on. (на английски)
  11. ↑ а б Marek, Michael. Ritterschlag für Rocker. // CORSO. www.dradio.de, 2012-04-14. Посетен на 2013-10-23. In unserer Heavy Metal-Abteilung haben wir einige Ausstellungsstücke der Scorpions. Zum Beispiel eine Gitarre von Rudolf Schenker und den Originaltext von Wind of Change. Damit wollen wir zeigen, welche Bedeutung der Rock and Roll für den Fall der Mauer hatte. (на немски)
  12. ↑ а б SCORPIONS To Celebrate 50th Anniversary In 2015 With New Studio Album, Tour. // blabbermouth.net, 2014-08-16. Посетен на 2015-01-01. German hard rock veterans SCORPIONS will celebrate their 50th anniversary in 2015 with a special tour and new studio album. (на английски)
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Schenker, Rudolf и др. Rock Your Life. Munich, Germany, Verlag, FinanBuch Verlag GmbH, 2009. ISBN 3868820191. с. 267.
  14. ↑ а б Assaya, Michka. Dictionnaire du rock - Tome 2 - M-Z. fr, Collection Bouquins, 2000. ISBN 978-2-221-08955-2. Посетен на 2013-12-23.
  15. ↑ а б в Sharpe, Garry. SCORPIONS Biography 1965 to 1972. // www.rockdetector.com, 2009. Посетен на 2011-07-21. The humble origins of Germany's biggest grossing Hard Rock act the SCORPIONS date back to its formation in 1965 by guitarist Rudolf Schenker, who initially also handled lead vocals. (на английски)
  16. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions - Lonesome Crow. // allmusic. Посетен на 2010-11-20. (на английски)
  17. ↑ Lonesome Crow Tour 1972. // the-scorpions.com. Посетен на 2011-22-05. (на английски)
  18. ↑ а б в ULI JON ROTH - MUSIC BIOGRAPHY (longer version). // WORLD BIO. ulijonroth.com. Посетен на 2016-07-06. The musical career of Uli spans an amazing five decades. As an artist, Uli is a multi faceted phenomenon whose unique set of artistic talents has gained him an international reputation as a musical visionary and innovator. The musical career of Uli spans an amazing five decades. (на английски)
  19. ↑ Rivadavia, Eduardo. Review by Eduardo Rivadavia, Scorpions - Fly to the Rainbow. // allmusic. Посетен на 2010-11-20. (на английски)
  20. ↑ Gegers. Interview de Rudy Lenners. // crazyscorps.com, 2007-08-29. Посетен на 2011-06-13. Rudy Lenners est donc un des ces acteurs de l'ombre, mais qui a malgré tout marqué de son empreinte l'histoire du groupe et de son jeu de batterie deux des meilleurs albums de Scorpions. (на френски)
  21. ↑ а б ((en)) Scorpions - In Trance/Virgin Killer: The Back to Black Collection CD. // In Trance/Virgin Killer: The Back to Black Collection album for sale by Scorpions was released Mar 19, 2007 on the Axe Killer label.. Axe Killer Music, 2000. Посетен на 2010-01-21.
  22. ↑ ((de)) Scorpions. // Hardmagazin. DPV, 2008-02-12. Посетен на 2010-01-15.
  23. ↑ а б ((de)) Zips, Martin. Scorpions: Umstrittenes Cove. // Süddeutsche.de, 2008-12-11. Посетен на 2010-01-15.
  24. ↑ Anderson, Jason. Review by Jason Anderson, Scorpions - Virgin Killer. // allmusic. Посетен на 2010-11-20. (на английски)
  25. ↑ (2001) Album notes for Taken By Force by Scorpions. Japan: Breeze Music for Toshiba EMI Limited (TOCP-53202).
  26. ↑ а б в История на албума Tokyo Tapes от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35149 2 1
  27. ↑ the-scorpions.com. Taken by Force Tour 1977 - 1978. // Посетен на 2011-02-05. (на английски)
  28. ↑ а б в г д е Weber, Barry. Artist Biography by Barry Weber. // allmusic. Посетен на 2010-10-26. (на английски)
  29. ↑ История на албума Taken By Force от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35147 2 3
  30. ↑ а б Syrjala, Marko. INTERVIEW BY MARKO SYRJALA AND JARNO HUOVILA. // metal-rules.com, 2007-01-15. Посетен на 2010-02-18. (на немски)
  31. ↑ ((en)) Blasting-Zone.com. SCORPIONS Guitarist: We Wanted To 'Make A Masterpiece For Our Own History'. // Blabbermouth.net, 2007-10-03. Посетен на 2010-02-16.
  32. ↑ а б в Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions - Lovedrive. // allmusic. Посетен на 2010-10-26. (на английски)
  33. ↑ а б Storm Torgersen. // Посетен на 2010-10-26. (на английски)
  34. ↑ а б в История на албума Lovedrive от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35153 2 4
  35. ↑ the-scorpions.com. Lovedrive Tour 1978 - 1979. // Посетен на 2011-02-05. (на английски)
  36. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions - Animal Magnetism. // allmusic. Посетен на 2010-10-26. (на английски)
  37. ↑ История на албума Animal Magnetism от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35154 2 3
  38. ↑ а б в г История на албума Blackout от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35155 2 2
  39. ↑ а б в г д RIAA. Searchable Database. // Посетен на 2010-10-26. (на английски)
  40. ↑ Mainstream Rock Chart. 1982 Rock Top 100 Songs Of The Year. // Tunecaster. Посетен на 2010-08-25. (на английски)
  41. ↑ Blackout Tour 1982 - 1983. // www.the-scorpions.com. Посетен на 2010-08-25. (на английски)
  42. ↑ а б в г д е История на албума Love at First Sting от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35156 2 1
  43. ↑ Fury, Jeanne. The Scorpions’ Rudolf Schenker on His Farewell Tour, Retiring, and Remaining ‘Humanlike’. // 2010-06-18. Посетен на 2010-09-10. (на английски)
  44. ↑ the-scorpions.com. Love at First Sting Tour 1984 - 1986. // Посетен на 2011-02-05. (на английски)
  45. ↑ а б История на албума World Wide Live от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35157 2 0
  46. ↑ а б в г д е История на албума Savage Amusement от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35158 2 9
  47. ↑ Uriah Heep The Story 1986 - 2007. // uriah-heep.com. Посетен на 2013-11-26. (на английски)
  48. ↑ Brasseler, Jana-Sophie. Sie kamen mit Gitarren, nicht mit Panzern. Wie die Band Scorpions die Hymne zum Mauerfall schrieb.. // www.abendblatt.de, 2009-10-02. Посетен на 2011-02-16. (на немски)
  49. ↑ ((en)) Syrj, Marko. Interview with Klaus Meine. // Heart of Steel: Interviews. Metal-Rules.com, 2004. Посетен на 2010-01-16.
  50. ↑ а б ((de)) Gold-/Platin-Datenbank. // Statistik » Gold/Platin. musikindustrie.de. Посетен на 2013-12-20.
  51. ↑ а б Gold Platinum Database. // gold/platinum. www.musiccanada.com, December, 2013. Посетен на 2013-12-20. (на английски)
  52. ↑ а б IFPI. Scorpions. // IFPI. Посетен на 2013-12-20. (на фински)
  53. ↑ а б The Offical Swiss Charts and Music Community. Awards The database includes all awards since 1989.. // swisscharts.com. Посетен на 2013-12-20. (на немски)
  54. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions - Crazy World. // allmusic. Посетен на 2010-11-22. (на английски)
  55. ↑ ((de)) Scorpions. // www.charts.de. Посетен на 2011-11-15.
  56. ↑ the-scorpions.com. Crazy World Tour 1990 - 1991. // Посетен на 2011-02-05. (на английски)
  57. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions - Face the Heat. // allmusic. Посетен на 2010-11-22. (на английски)
  58. ↑ Nikas, Kazantzis, Sakis, Dimitris. Interviews - Rarebell, Herman. // Interviews. www.rockpages.gr. Посетен на 2013-12-23. With the invaluable help of the Greek Fan Club of Scorpions, we sat down with Herman who was a real gentleman and asked every single question of ours while he enjoyed his dinner before the show at a traditional Greek tavern. (на английски)
  59. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions - Pure Instinct. // allmusic. Посетен на 2010-11-22. (на английски)
  60. ↑ Huey, Steve. Review by Steve Huey, Scorpions - Eye II Eye. // allmusic. Посетен на 2013-11-26. (на английски)
  61. ↑ Mathew, Leslie. Review by Leslie Mathew, Scorpions - Acoustica. // allmusic. Посетен на 2010-11-22. (на английски)
  62. ↑ ABPD. CERTIFICADOS. // Посетен на 2010-11-13. (на испански)
  63. ↑ Scorpions Tour 2002. // the-scorpions.com. Посетен на 2011-01-09. (на английски)
  64. ↑ История от обложката на оригиналното ремастирано издание A Savage Crazy World от 2004 г. на The Island Def Jam Music Group. Каталожен №8 807162 043133
  65. ↑ Vrazel, Jarrod. It's been worth the wait. For Unbreakable. With their uncompromising rock album the Scorpions have unequivocally sounded their return in 2004 to the worldwide hard 'n' heavy arena.. // zrock.com, 2004-09-27. Посетен на 2011-01-09. (на английски)
  66. ↑ а б История на групата от филма „A German Rock Legend (Rockumentary)“ включен в ДиВиДо-то One Night In Vienna от 2005 г. на Sony Music. Каталожен №88697705419
  67. ↑ а б Christopher Monger, James. Review by James Christopher Monger, Scorpions - Unbreakable. // allmusic. Посетен на 2010-11-23. (на английски)
  68. ↑ История от обложката на оригиналното издание Live at Wacken Open Air от 2007 г. на Sony. Каталожен №88697 19007 9
  69. ↑ ((en)) SCORPIONS Album Title, Artwork Revealed. // NEWS. Bravewords.com, 2007-02-13. Посетен на 2010-01-18.
  70. ↑ www.europarl.europa.eu. The EU at 50 - time to reflect and look ahead. // 2007-03-22. Посетен на 2010-08-24. (на английски)
  71. ↑ Scorpions - Humanity. // YouTube, 2007-03-30. Посетен на 2010-10-26. (на английски)
  72. ↑ История от обложката на оригиналното издание Humanity Hour 1 от 2007 г. на Sony BMG. Каталожен №8 86970 87982 8 9
  73. ↑ а б ((en)) SCORPIONS Performs At Germany's ECHO AWARDS; Video Available. // blabbermouthnet, 2009-02-22. Посетен на 2009-01-22.
  74. ↑ tagesspiegel.de. Scorpions bekommen Echo fürs Lebenswerk. // tagesspiegel.de, 2009-02-05. Посетен на 2011-01-04. (на немски)
  75. ↑ История от обложката на оригиналното издание Amazonia – Live In The Jungle от 2009 г. на Sony. Каталожен №886974 61689 4
  76. ↑ ((en)) SCORPIONS: 'We Have Reached The End Of The Road'. // blabbermouthnet. Посетен на 2010-01-24.
  77. ↑ Nick, Iliev. Legendary German rockers Scorpions throw in the towel. // Archive. sofiaecho.com, 2010-01-25. Посетен на 2010-08-25. German rock legends Scorpions have announced on their website that they will quit after their next world tour, putting an end to a long and illustrious musical career spanning some 40 years. (на английски)
  78. ↑ Топузов, Стефан. Рудолф Шенкер: "Щом искате немски виц, ето ви един: "Токио хотел". // Интервю с Рудолф Шенкер. Списание Rolling Stone, 2010-04-06. Посетен на 2010-04-07. Лидерът на "Скорпиънс" разказва за последния албум и прощалното турне на групата пред българското издание на списание "Ролинг стоун" (на български)
  79. ↑ а б Rockitt, Rob. Scorpions “Sting In The Tail” enters Billboard Top 200 Charts at #23, U.S. Tour Dates Announced!. // 2010-04-01. Посетен на 2010-10-31. (на английски)
  80. ↑ SCORPIONS - Live CD, Blu-ray Titles Due This Friday. // NEWS. www.bravewords.com, 2011-10-12. Посетен на 2011-10-16. This Friday, October 14th, will see the release of two new live titles from legendary German hard rock legends SCORPIONS. (на английски)
  81. ↑ SCORPIONS “Comeblack” излиза на музикалния пазар на 4 ноември 2011. // Новини > Любопитно. www.fame.bg, 2011-10-06. Посетен на 2011-10-15. Слухът, че легендарната група подготвя нов проект се потвърди! (на български)
  82. ↑ Patrick, David Wolff-. Scorpions Not Breaking Up After All. // Rolling Stone, 2012-06-13. Посетен на 2012-07-20. German rockers will continue despite farewell tour (на английски)
  83. ↑ Клаус Майне, вокал на "Скорпиънс": Най-големият ни руски приятел и фен е Михаил Горбачов. // Интервю. Днес+, 2013-11-30. Посетен на 2013-12-10. На 16 декември в зала “Арена Армеец” немската банда “Скорпиънс” отново ще направи концерт в София. През 2010 г. групата обяви, че тръгва на последно турне, което трябваше да приключи през 2012 г., но музикантите отложиха слизането от сцената. Вокалът Клаус Майне разказва защо промениха плановете си и любопитни случки от историята на бандата. (на български)
  84. ↑ MTV Unplugged: Scorpions rocken Griechenland. // Home=News. www.mtv.de, 2013-06-25. Посетен на 2013-10-09. Freut Euch auf eine neue MTV Unplugged Edition mit den deutschen Rock-Legenden! Holt Euch hier alle Infos. (на немски)
  85. ↑ SCORPIONS: 'In Trance' Performance Clip From 'MTV Unplugged'. // News. www.blabbermouth.net, 2013-11-24. Посетен на 2013-11-30. Due in North America on January 21, 2014 via Sony International, material for "MTV Unplugged" is taken from the SCORPIONS' first-ever "MTV Unplugged" show and features new acoustic versions of best-loved classic hits, as well as five brand new songs. (на английски)
  86. ↑ Tour 2013. // www.the-scorpions.com. Посетен на 2013-11-02. (на английски)
  87. ↑ The Movie. // specials.dw.de. Посетен на 2015-02-21. The Scorpions are by far the most successful German rock band and one of the most successful international acts of all time. (на английски)
  88. ↑ SCORPIONS: More 'Return To Forever' Album Details Revealed. // blabbermouth.net, 2014-12-22. Посетен на 2015-01-01. The brand-new SCORPIONS studio album "Return To Forever" is out February 20, 2015 and will be released on CD, Deluxe CD, vinyl, Limited Collector's Box, and several more digital and physical formats. The first single, "We Built This House", can be downloaded as an Instant Grat on iTunes and Amazon MP3 as of now. (на английски)
  89. ↑ SCORPIONS Recruit MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE For U.S. Tour. // blabbermouth.net, 2016-04-28. Посетен на 2016-09-12. Iconic rockers SCORPIONS will hit the road in May for twelve North American headlining dates with Mikkey Dee, formerly of MOTÖRHEAD, sitting in on drums. (на английски)
  90. ↑ Former MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE Joins SCORPIONS As Permanent Member. // blabbermouth.net, 2016-09-12. Посетен на 2016-09-12. German hard rock veterans SCORPIONS have announced the addition of former MOTÖRHEAD member Mikkey Dee as a permanent replacement for SCORPIONS' longtime drummer James Kottak. (на английски)
  91. ↑ а б в г д е Metal Exiles. KLAUS MEINE On Life After SCORPIONS: I Am Sure It Will Not Be Boring. // blabbermouth.net, 2010-04-16. Посетен на 2011-03-22. (на английски)
  92. ↑ Scorpions Biographie. // musik-base.de. Посетен на 2011-06-24. Das Warten hat sich gelohnt. Auf UNBREAKABLE. Mit ihrem kompromisslosen Rock-Album melden sich die SCORPIONS 2004 unüberhörbar in der weltweiten Hard ’n’ Heavy-Arena zurück (на немски)
  93. ↑ Jurek, Thom. Review by Thom Jurekr, Scorpions - Sting in the Tail. // Allmusic. Посетен на 2010-11-15. (на английски)
  94. ↑ RIAA. Top Selling Artists. // riaa.com. Посетен на 2014-01-08. (на английски)
  95. ↑ ((en)) Weber, Barry. Artist Biography by Barry Weber. // Followed By. www.allmusic.com. Посетен на 2013-12-03.
  96. ↑ laut.de. Scorpions. // Посетен на 2010-11-06. (на немски)
  97. ↑ Скорпиънс - Интервю за Фрактура. // www.myspace.com/frakturashow. Посетен на 2011-07-16. bg
  98. ↑ Joe C. & Nesquik. 100 Greatest Metal Bands. // DigitalDreamDoor, 2009-11-07. Посетен на 2010-11-07. (на английски)
  99. ↑ Scorpions. // Single-Chartverfolgung. www.musicline.de. Посетен на 2013-12-20. (на немски)
  100. ↑ All Time Favorits. // Media Control. Посетен на 2011-06-25. (на немски)
  101. ↑ Scorpions, Crazy World. // Erweiterte Suche. www.charts.de. Посетен на 2013-12-20. (на немски)
  102. ↑ Certified Awards. // BPI. www.bpi.co.uk. Посетен на 2013-12-20. (на английски)
  103. ↑ IFPI Austria. Gold & Platin. // www.ifpi.at. Посетен на 2013-12-20. (на немски)
  104. ↑ IFPI. Certificaciones. // Посетен на 2013-12-20. (на испански)
  105. ↑ NVPI. [value[year]=1990&status=All  Overzicht Goud/Platina Audio]. // Посетен на 2013-12-20. (на немски)
  106. ↑ IFPI. IFPI NORGE. // Посетен на 2013-12-20. (на норвежки)
  107. ↑ Виж източниците в таблиците с албумите, компилациите и синглите
  108. ↑ Вестник Телеграф стр.21 - 2010-10-23
  109. ↑ ((de)) Sie sind hier: » Archiv. // Sie können in unserer Datenbank nach einem Preisträger und/oder einer bestimmten Kategorie suchen bzw. nach einem Jahr sortieren.. Echo Awards. Посетен на 2013-11-27.
  110. ↑ Billboards. Billboards Top 100 Hard Rock Hits. // Billboard. Посетен на 2010-11-06. (на английски)
  111. ↑ Wright, Michael. Start Me Up: The Top 10 Riffs of the 1980s. // www.gibson.com, 2010-11-15. Посетен на 2010-12-07. (на английски)
  112. ↑ Smith, Ben. America’s Hard 100: The Complete List:. // VH1, 2013-11-07. Посетен на 2013-12-08. VH1 Classic‘s America’s Hard 100 counted down the 100 greatest hard rock and heavy metal songs of all time as voted on you YOU, the FANS! (на английски)
  113. ↑ EvilG, Rick. The Top 100 Heavy Metal Albums. // Metal-Rules.com. Посетен на 2010-11-07. Below are what we, the staff of Metal-Rules.com, have collectively decided are the best and most influential heavy metal albums of all time. (на английски)
  114. ↑ Grassi, Tony. Readers Poll: Top 10 Guitar Albums of 1982. // www.guitarworld.com, 2011-08-16. Посетен на 2011-11-19. Guitar World's readers pick the top 10 guitar albums of 1982. (на английски)
  115. ↑ AllMusic. Credits. // AllMusic. Посетен на 2011-01-11. (на английски)
  116. ↑ www.alternativereel.com. Top 10 Most Controversial Album Covers of All Time. // Посетен на 2013-11-27. (на английски)
  117. ↑ Dennison, Ben. The 15 Worst Album Covers of All-Time. // cracked.com, 2008-11-08. Посетен на 2011-01-28. We don't expect much from album covers. Wear something revealing if you're a pop starlet. (на английски)
  118. ↑ Георгиев, Иван. Биографията на Мими Иванова. // mimi-ivanova.com. Посетен на 2010-01-16. (на български)
  119. ↑ Various Artists. Covered Like a Hurricane: Tribute Scorpions. // amazon.com. Посетен на 2011-02-13. (на английски)
  120. ↑ Various Artists. A Tribute to the Scorpions. // Посетен на 2010-09-08. (на английски)
  121. ↑ A Tribute to the Scorpions. // allmusic.com. Посетен на 2011-08-19. (на английски)
  122. ↑ Various Artists. Another Piece of Metal. // amazon.com. Посетен на 2011-02-13. (на английски)
  123. ↑ Various Artists. Tribute to Scorpions: Six Strings Twelve. // amazon.com. Посетен на 2011-02-13. (на английски)
  124. ↑ (2001) Album notes for Taken By Force by Scorpions. Japan: Breeze Music for Toshiba EMI Limited (TOCP-53202).
  125. ↑ Palmer, Andrew. Rock You Like a Piece of Meat. // Village Voice, 1999-12-28. Посетен на 2008-05-13.
  126. ↑ Steven Cerio. Interview with Storm Thorgerson. // Посетен на January 24, 2008.
  127. ↑ BWW News Desk. POWER BALLADZ to Open 9/20 at Marcus Center in Milwaukee. // www.broadwayworld.com, 2013-06-12. Посетен на 2013-11-27. The 80's were a time known for leg warmers and way too much hairspray, questionable fashion choices and the birth of arena rock. (на английски)
  128. ↑ Activision. Guitar Hero Encore: Rocks the 80s - Soundtrack. // 2007-06-28. Посетен на 2010-09-08. (на английски)
  129. ↑ Konami. Rock Revolution - Soundtrack. // Посетен на 2010-09-08. (на английски)
  130. ↑ Rockstar Games. Grand Theft Auto: Vice City Stories - Soundtrack. // 2006-10-29. Посетен на 2010-09-08. (на английски)
  131. ↑ Activision. Guitar Hero III: Legends of Rock - Soundtrack. // Посетен на 2010-09-08. (на английски)
  132. ↑ Electronic Arts. The Simpsons Game - Soundtrack. // 2008-01-27. Посетен на 2010-09-08. (на английски)
  133. ↑ EA Sports. NHL 10 - Soundtrack. // 2009-07-28. Посетен на 2010-09-08. (на английски)
  134. ↑ Sony Computer Entertainment. Gran Turismo 5 Soundtrack (Gamerip). // Посетен на 2011-03-20. (на английски)
  135. ↑ SingStar Rocks!. SingStar Rocks! - Soundtrack. // IMDb. Посетен на 2010-11-08. (на английски)
  136. ↑ CALLOFDUTY. Call of Duty: Black Ops - Berlin Wall Trailer 2:00 [Official HD]. // 2011-03-02. Посетен на 2011-03-04. (на английски)
  137. ↑ „Rock You Like a Hurricane“. Aqua Teen Hunger Force, The Last One, The Simpsons, Sideshow Bob's Last Gleaming, Trailer Park Boys, Friends of the Road. // Посетен на 2010-09-09. (на английски)
  138. ↑ IMDb. Klaus Meine in IMDB. // Посетен на 2010-09-09. (на английски)
  139. ↑ Ankeny, Jason. Bordello of Blood - Original Soundtrack. // allmusic. Посетен на 2010-11-28. (на английски)
  140. ↑ SCORPIONS' 'Hurricane' Added To 'Rock Of Ages' Movie. // roadrunnerrecords.com, 2011-04-18. Посетен на 2011-04-21. According to World Entertainment News Network (WENN), director Adam Shankman has revealed he has added the SCORPIONS classic "Rock Me Like a Hurricane" to the collection of 1980s rock classics that are part of the Broadway musical "Rock Of Ages", which he is turning into a film. (на английски)
  141. ↑ Bait Shop: Songlist by episode – Season 2 – Episode 16. // Warner Bros. Посетен на 2011-06-05. (на английски)
  142. ↑ Furbush, James. Killer Elite Trailer. // slyoyster.hypervocal.com, 2011-06-27. Посетен на 2011-11-19. Oh, and by the way, this version of “Rock You Like a Hurricane” is Scorpion teaming up with the Berlin Philharmonic Orchestra for “Hurricane 2000.” It’s classy and trashy baby. (на английски)
  143. ↑ DIE OTTO - SIEGER 1986. // ALLE SIEGER DER BRAVO OTTO - WAHL. www.bravo-archiv.de. Посетен на 2013-11-27. Die BRAVO OTTO - Sieger 1986 / Stars des Jahres 1986 (на немски)
  144. ↑ DIE OTTO - SIEGER 1991. // ALLE SIEGER DER BRAVO OTTO - WAHL. www.bravo-archiv.de. Посетен на 2013-11-27. Die BRAVO OTTO - Sieger 1991 (на немски)
  145. ↑ DIE OTTO - SIEGER 1992. // ALLE SIEGER DER BRAVO OTTO - WAHL. www.bravo-archiv.de. Посетен на 2013-11-27. Die BRAVO OTTO - Sieger 1992 (на немски)
  146. ↑ Suche. // Archiv. www.echopop.de. Посетен на 2013-12-21. Sie können in unserer Datenbank nach einem Preisträger und/oder einer bestimmten Kategorie suchen bzw. nach einem Jahr sortieren. (на немски)
  147. ↑ Bremser, Frank. RSH Gold '99 vom 06.02.1999. // www.rsh-history.de, 1999-02-06. Посетен на 2011-09-11. SCORPIONS: Für die erfolgreichste deutsche Kultband des Jahres 1998 (на немски)
  148. ↑ PetrolBlog. Yesterday’s Specials…Opel Speedster Scorpions. // PetrolBlog, 2010-03-18. Посетен на 2010-10-31. (на английски)
  149. ↑ fightnews. Scorpions display WBC belt. // www.fightnews.com, 2010-09-22. Посетен на 2010-10-31. (на английски)
  150. ↑ ((de)) Scorpions beliebteste Musik-Band. // 2009-06-06. Посетен на 2010-01-17.
  151. ↑ Ferenc, Giuriza. Életműdíjat kapott a Scorpions (képgalériával). // zalaihirlap, 2009-04-22. Посетен на 2010-10-31. (на унгарски)
  152. ↑ “Goldene Henne 2009″: Ostdeutscher Medienpreis verliehen. // "Goldene Henne 2009". www.klatsch-tratsch.de, 2009-10-01. Посетен на 2013-11-27. So kamen Granaten wie die ‘Scorpions’ zu ihrem “Ehrenpreis Wendesong” (на немски)
  153. ↑ SCORPIONS SPEECH VRMA 2010. // Vegas Rocks! Magazine Music Awards. VegasRocksTV, 2010-04-25. Посетен на 2013-11-27. The Scorpions acceptance speech for the Vegas Rocks! Magazine Awards 2010 (на английски)
  154. ↑ Brasilianischen Post. We have our own Scorpions stamp in Brazil now. How crazy is that!!!. // twitpic, 2010-09-23. Посетен на 2010-10-31. (на английски)
  155. ↑ twitpic. SCORPIONS IN BOLIVIA = AUTÉNTICA CERVEZA. // twitpic, 2010-09-23. Посетен на 2010-10-30. (на английски)
  156. ↑ GQ. GQ Männer des Jahres 2010 - die Gewinner. // GQ, 2010-10-29. Посетен на 2010-10-31. Deutsche Weltstars: Ihre Farewell-Tour war ausverkauft, trotzdem gelten sie wenig im eigenen Land. GQ ändert dies mit dem Preis fürs Lebenswerk (на немски)
  157. ↑ hardrock.com. TeNo auf der Scorpions VIP Party im Hard Rock Café Cologne. // TeNo. Посетен на 2010-11-27. Anlässlich ihres Abschiedkonzertes und der Verleihung des Livetime Achievement Awards an die Scorpions, wurde zur großen VIP Party im Hard Rock Café in Köln geladen. (на немски)
  158. ↑ GERNER, ROBERT. Goldiges Geschenk für die Scorpions. // Nürnberger Nachrichten, 2010-11-26. Посетен на 2010-12-07. SCHWABACH - Vor ihrem Auftritt in der Nürnberger Arena haben gestern Mitglieder der deutschen Rock-Band Scorpions einen Abstecher in die Goldschlägerstadt gemacht: Dort nahmen sie Instrumente in Empfang, die mit feinstem Schwabacher Blattgold überzogen sind. (на немски)
  159. ↑ classicrockrevisited. TheBestRelasesof2010. // 2011-01. Посетен на 2011-01-09. (на английски)
  160. ↑ regenbogen.de. Radio Regenbogen Award 2011: Da freut sich das Promi-Fan-Herz!. // ka-news.de, 2011-02-10. Посетен на 2011-02-12. Der Award für "Lifetime Rock" 2010 geht an die Hannoveraner Hardrock-Band Scorpions, die nach einer weltweiten Abschieds-Tournee ihre Karriere beenden und auf sage und schreibe 100 Millionen verkaufte Tonträger zurückblicken können. (на немски)
  161. ↑ metalstorm.net. Metal Storm Awards 2012. // Посетен на 2011-03-06. (на английски)
  162. ↑ GEMA. GEMA. // redcarpetreports.de, 2011-04-16. Посетен на 2011-04-19. (на немски)
  163. ↑ The Speciall. // swr3.de. Посетен на 2011-08-26. (на немски)
  164. ↑ CR AWARDS: The Winners. // News, Top Posts. www.classicrockmagazine.com, 2011-11-10. Посетен на 2011-11-12. Oh, what a night! London’s Roundhouse hosted the annual Classic Rock Roll Of Honour last night. Come inside for a full list of winners. (на английски)
  165. ↑ Scorpions in Bercy, Paris. // Paris Bercy (Officiel). www.facebook.com. Посетен на 2012-01-04. A l'occasion de la tournée d'adieu du mythique groupe SCORPIONS, une plaque commémorant l'ensemble de leur concerts au Palais Omnisports de Paris Bercy a été remise à chacun des membres du groupe. (на френски)
  166. ↑ CGDC Award 2012. // CGDC Award 2012 granted to The SCORPIONS for MUSIC FOR DIALOGUE. www.cgdc.eu. Посетен на 2012-05-26. Its goal is to generate a powerful “Wind of Change” and find solutions to the most pressing global problems. (на английски)
  167. ↑ Dt. Nachhaltigkeitspreis: Ehrenpreisträger stehen fest. // Events. www.markenartikel-magazin.de, 2012-11-06. Посетен на 2012-12-11. Die Scorpions, zeigen Flagge gegen Umweltzerstörung und beziehen durch Benefizkonzerte und öffentliche Statements Position gegen politischen Extremismus. (на немски)
  168. ↑ Preuß, Frank. Steiger Award: Sascha Hellen lässt den Steiger Award wiederauferstehen. // Lokales. www.derwesten.de, 2013-10-13. Посетен на 2013-10-22. Klaus Meine und Rudolf Schenker von den Scorpions wurden geehrt (на немски)
  169. ↑ Staatspreis für Chorleiterin und Scorpions. // Aus der Stadt. haz.de, 2014-11-12. Посетен на 2014-12-14. Der Niedersächsische Staatspreis 2014 geht an Mitglieder der Rockgruppe Scorpions und die Leiterin des Mädchenchors Hannover. Die Auszeichnung ist mit insgesamt 35.000 Euro dotiert. (на немски)
  170. ↑ Cvjetkovic, Mirjana. Scorpions rocken USA – mit neuem Drummer!. // Menschen > Mensch-Hannover. neuepresse.de, 2016-05-06. Посетен на 2016-12-22. Interviews während einer Tour gibt Klaus Meine (67) nie. Für die NP hat der Scorpions-Sänger eine Ausnahme gemacht. (на немски)
  171. ↑ 2017 Inductees. // 2017 Inductees. thehallofheavymetalhistory.org. Посетен на 2017-01-26. (на английски)

Библиография

  • ((de)) Scorpions – Deutschlands erfolgreichste Rockgruppe von Rainer M. Schröder, Heyne Diskothek, 1980 ISBN 3-453-80048-6
  • ((de)) Scorpions von Hollow Skai, Erich Pabel-Arthur Moewig KG, 1992 ISBN 3-8118-3095-3
  • ((de)) Scorpions: Wind Of Change – Der lange Weg zum Rock-Olymp von Rainer M. Schröder und Edgar Klüsener, Hannibal Verlagsgruppe KOCH, 1993 ISBN 3-85445-079-6
  • ((en)) Martin C. Strong, The Great Rock Discography, Giunti, 1998. 1120 ISBN 8809215222
  • ((fr)) Michka Assayas, Dictionnaire Du Rock - Tome 2 - M-Z. Collection Bouquins Laffont, 2000 ISBN 2221089553
  • ((en)) Scorpions Best of Scorpions (Guitar Recorded Versions), Hal Leonard Corporation, 2002 ISBN 0634046942
  • ((en)) Philip Dodd, The Book of Rock : from the 1950s to today, 2005 ISBN 1560253266
  • ((en)), ((de)), ((bg)), ((pt)), ((ru)) Rudolph Schenker, Rock Your Life, 2009 ISBN 3868820191
  • ((en)), ((de)), ((fr)), ((es)) Marc Theis, Scorpions - Rock 'N' Roll Forever, 2010 ISBN 3868600744

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Скорпиънс
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Скорпиънс.
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 15 юли 2010. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.

CC BY-SA 3.0