Главная страница

Референдумът (или плебисцит) е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде нова конституция, конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител или определено правителствено решение. Референдумът е форма на пряка демокрация. Има 2 вида: задължителен референдум и факултативен референдум.

Плебисцит

Плебисц̀ит е форма на референдум, но обикновено допитването е по въпроса за националната принадлежност на населението на дадена област. Плебисцити се провеждат най-вече след Първата световна война по внушение на американския президент Удроу Уилсън, който смята, че е нужно всяка националност да живее в собствената си държава (иредентизъм). Плебисцитите са предвидени във Версайския договор (1919 г.) предимно за оформяне границите на Германия. През 1920 и 1921 г. са проведени следните плебисцити:

  • в областта Шлезвиг между Германия и Дания (10 февруари 1920), изгубен от Германия, която печели само 25% от гласовете
  • в областта Холщайн отново между Германия и Дания (14 март 1920), спечелен от Германия с 81% от гласовете
  • в южната част на Източна Прусия между Германия и Полша (11 юли 1920), спечелен от Германия с 97,5% от гласовете
  • в областта на градовете Ойпен и Малмеди между Германия и Белгия (20 септември 1920), спечелен от Белгия
  • в околностите на град Клагенфурт между Австрия и Югославия (10 октомври 1920), спечелен от Австрия
  • в Горна Силезия между Германия и Полша (21 май 1921), спечелен от Германия с 60% от гласовете (победителите от Антантата обаче решават да разделят областта и да оставят една трета от нея на Полша)
  • в областта Бургенланд между Австрия и Унгария (14 декември 1921), спечелен от Австрия
  • в областта Саар, която през 1919 г. е предадена за 15-годишно управление на Антантата (всъщност на Франция); плебисцитът се провежда на 3 януари 1935 г. между Франция и Германия, когато Хитлер вече е на власт; спечелен е от втората с над 90% от гласовете.

В България

Референдум през 1946

Чрез референдум е променена формата на държавно управление в Царство България през 1946 г. Този референдум е поредно нарушение на Търновската конституция, която след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. се прилага в ограничен обхват. Референдумът се провежда в условията на нечуван терор, а резултатите са грубо фалшифицирани от участниците в поставения на власт от СССР т.нар. Отечествен фронт,Шаблон:Fact като при това България в този момент е окупирана от чужда държава, която грубо налага на страната своята политическа система,Шаблон:Fact обществен морал и начин на живот. Тези твърдения, според противниците на референдума, са отхвърляни от тоталитарния комунистически режим и пренебрегвани от неговите привърженици. Накой българи възприемат датата 6.12.1946 по друг начин. За тях не е толкова важна политическата окраска на епохата. Те се застъпват за тезата, че този ден трябва да бъде обявен за национален празник поради това, че на тази дата фактически се постига мечтата на апостола на свободата "за чиста и свята република". За съжаление дълбокото разделение в обществото по отношение на предишния политически режим, като основно настроенията са негативни, не позволяват тази теза да получи по-широко разпространение и най-вероятно тя ще остане забравена.

Референдум през 1971

На 16 май 1971 г. се провежда референдум за нова Конституция. Преди това е проведена широка обществена дискусия във връзка с основните текстове. Студенти от специалност "Икономика и Организация на Туризма при ВИНС "Д. Благоев" от Варна предлагат в текста да се впише, че: "Ръководна сила в обществото и държавата е БКП", което става факт в прословутия Член 1. Впоследствие, същата норма се появява и в Конституцията на СССР от 1977 г. В крайна сметка, през 1985-89 г., същите студенти, но вече като членове на Дружество "Нове" от Свищов настояват този член да бъде премахнат.